Мантра за обидените
Аз съм толкоз значим пуяк , че не мога да разреша на някой да постъпва съгласно същността си, в случай че на мен това не ми харесва.
Аз съм толкоз значим пуяк, че в случай че някой каже или направи нещо не по метода по който чакам, ще го санкционира, като му се обидя.
О, дано да види какъв брой е значима моята засегнатост , дано си я получи като наказване за „ постъпката си ”. В края на краищата аз съм доста, доста значим пуяк!
Аз не оценявам живота си. Аз дотам не оценявам живота си, че не ми е жалост да изгубвам скъпото ми време за обиди. Аз ще се откажа от минута наслада, от минута благополучие, от минута лудория и ще отстъпя тази минута на моята засегнатост. И ми е все едно, че тези чести минути минават в часове, часовете – в дни, дните – в седмици, седмиците – в месеци, а месеците – в години. Не ми е жалост да прекарам години от живота си афектиран тъй като аз не оценявам живота си.
Аз не мога да се видя в профил. Аз дотам не мога да се видя в профил, че в никакъв случай не виждам намръщените си вежди, нацупените устни и тъжния си тип. Аз в никакъв случай няма да видя, какъв брой съм комичен в това положение и в никакъв случай няма да се посмея над неговата безсмислица.
Никога.
В края на краищата, аз не мога да се видя в профил.
Аз съм доста раним. Аз съм дотам раним, че съм заставен да вардя територията си и да давам отговор с засегнатост на всеки, който я закачи. Аз ще си закача на челото табелка с надпис: „ Внимание, зло куче ” и дано единствено да опита някой да не я забележи!
Аз ще зазидам ранимостта си с високи стени и не ми пука, че през тях не се вижда какво става на открито – какво пък, нали ранимостта ми ще е в сигурност. В края на краищата, ранимостта ми е доста скъпа.
Аз съм доста подвластен от другите. Толкова съм подвластен, че няма да пропусна нито един техен взор, нито една дума, нито един жест. Аз ще проследявам непрекъснато другите, ще правя оценка всяка тяхна демонстрация във връзка с мен и в случай че реша, че бъркат, ще им покажа, какъв брой са неправи! В края на краищата тези, които са към мен и до мен са длъжни да акцентират достолепията ми, длъжни са да отразяват величието ми и не дай си боже да постъпят по различен метод. Аз ще се обидя, с цел да скрия какъв брой мощно съм подвластен от тях – от другите.
Аз съм чужд плебей .Аз съм плебей на думите и постъпките на другите хора. От тях, моите стопани, зависи настроението ми, моите усеща, моето чувство за себе си. Не аз – те са виновни за това.
Не аз – те са отговорни за това, което става с мен.
Не аз –те би трябвало да подхващат нещо, с цел да ми стане по-добре.
Да, мъчно ми е да бъда марионетка, само че в последна сметка, аз съм непознат плебей.
Аз върша от мухата слон. Аз ще взема тази полумъртва муха от непознатия брътвеж и ще отреагирам с засегнатост. Аз няма да напиша в дневника си какъв брой е прелестен този свят, аз ще опиша какъв брой подло постъпиха с мен.
Аз няма да кажа на приятелите си, какъв брой ги обичам, а половин вечер ще посветя на това да мисля какъв брой мощно са ме обидили.
Ще ми се наложи да влея в мухата толкоз мои сили, че тя да стане слон. Защото от мухата можеш елементарно да се отървеш или даже да не я забележиш, а от слона – не. Затова аз издувам мухата до размерите на слон.
Аз съм безпаричен духом. До такава степен съм безпаричен, че не мога да намеря в себе си и капка милосърдие – с цел да простя, капка самоирония – с цел да се посмея, капка благотворителност – с цел да не подчертавам вниманието си, капка мъдрост- с цел да не се докача, капка обич – с цел да приема.
Аз просто нямам тези капки, тъй като съм доста стеснен и безпаричен.
Аз съм доста трагичен. Аз съм толкоз трагичен, че думите и постъпките на другите хора, непрекъснато засягат моето злощастие. В края на краищата аз съм доста значим пуяк, по тази причина не оценявам живота си, не се виждам в профил и обичам да издувам от мухите слонове, аз съм доста раним, подвластен от мненията на другите и безпаричен всъщност.
Не ми се обиждайте, а по-добре ме съжалете.
